Повелители на любовта

Сватбен шедьовър – концепцията “micro wedding” и нейното очарование представено от Ралица и Даниел

Работата през годините ни срещна с безкрайно интересни ни различни сватбени двойки, които оставят силен отпечатък в историята на агенция “Диаманти”. Пропускайки да ви запознаем с голяма част от тях и техните истории, решихме да дадем живот и смисъл на тази нова авторска рубрика за агенцията ни, като ви обещаваме, че все по-често ще ви запознаваме с вдъхновяващите лица зад красивите истории в снимки, които често ви споделяме.

Днешната среща е с двама млади и изтънчени хора на изкуството. И въпреки сериозните професии, които развиват и градят, дълбоко в душите си носят темперамент на творци. Запознаваме ви с Рали и Дани, художниците на днешния сватбен шедьовър и лицата, които дадоха дълбок смисъл на темата “micro wedding” – научете защо в следващите редове!

Здравейте Рали и Дани, разкажете ни малко повече за себе си, преди официално да станете семейство Денчеви.

Р: Здравей, Калина. Благодарим ти за поканата. Връзката ни е от ученическите години – аз бях десети, а той дванадесети клас. Заедно минахме през студентските години, професионалното развитие и промените които го съпровождат, време белязано от разнообразни житейски спадове и възходи до днес, когато продължаваме да съграждаме общия си път заедно. Аз съм докторант в направление „Администрация и управление“, а Дани се занимава с IT технологии.

2. Как решите да направите стъпката към това да станете семейство?

Р: Връзката ни е дългогодишна и част от развитието й беше да сключим брак. Никога не сме били против законното обвързване, но чакахме подходящия момент. Всяка двойка има собствена динамика и ние решихме да се оженим тогава, когато и двамата почувствахме, че моментът е настъпил. Отдавна вече бяхме станали семейство и все пак, имахме безусловното желание да утвърдим законно избора си.

3. Като нетрадиционалисти и хора дълбоко обърнати към естетиката и изкуството, как се спряхте на стилистиката за „микро сватба“, която напоследък става все по-предпочитана от много сватбени двойки.

Р: Винаги сме знаели, че ще сключим брак в тесен семеен кръг. Когато моментът настъпи, решихме да го споделим само със семействата си. Концепцията за micro wedding (или сватба с малък брой гости – до двадесет) не е нова в световен мащаб, но в България все още се прокрадва с усилие. Пречките, освен културни и нравствени, навярно са свързани със слабото разбиране на този сватбен подход. На първо място, сватбата с малък брой гости не омаловажава едни хора пред други. Приятелите и познатите ни не бяха пренебрегнати, макар и да не присъстваха на основното събитие. Организацията е друг вид предубеждение – макар с различен начин на провеждане, това е истинска сватба, а не прелюдия към голямо тържество месеци по-късно. Поради това, макар и в нестандартен мащаб, планирането й изисква време и включва елементи типични за големи събития. Подобна сватбена концепция дава свобода, но същевременно не пренебрегва нито един организационен етап.

4. Избрахте да превърнете сватбения си ден в истински шедьовър избирайки нестандартна локация като художествена зала/ галерия. Разкажете ни за концепцията – как се спряхте на нещо наистина толкова различно и неповторимо?

Р: Провеждането на сватбата в художествена галерия беше неповторимо изживяване. Идеята съществуваше много преди да решим да сключим брак. Интересът ми към изкуството е възпитан от моята майка още в ранните детски години и се разгръща неспирно до днес. Концепцията за провеждане на сватбата в сграда с богата артистична история, съхранила чара на двадесетте години, беше прекрасна възможност да придадем чар и изтънченост на цялото събитие и пасна съвършено както на нас двамата, така и на всички останали елементи от сватбената организация.

5. Как открихте сватбена агенция „Диаманти“ и с какво избора ви натежа именно ние да сбъднем и реализираме този проект?

Р: Потърсих Соня като последен пристан за осъществяване на сватбата в България. Концепцията ни беше нестандартна, но тя я прие с охота и ентусиазъм. Още на първата среща ни предложи екип от професионалисти, всеки от които прояви внимание и интерес към нас. Вярвам, че снимките говорят сами за организацията и изпълнението на сватбата. Скрити остават всеотдайността и поощрението с които Соня посрещаше всяка идея. Дългите разговори с нея ме убеждаваха, че макар и нетрадиционна, идеята на сватбата ни е приета с готовност и разбиране от целия екип на сватбената агенция. „Диаманти“ не омаловажиха процеса нито за миг, напротив – вложиха старание и постигнаха пищността и разкоша на които се надявах. Соня е отдаден и целенасочен професионалист, който е склонен да изпълни и най-смелите желания на клиентите си. Партньорството ни беше изпълнено не само с увереност, че общите ни намерения ще бъдат осъществени безпогрешно, но и с нестихващ съвместен ентусиазъм на всяка стъпка от процеса.

6. Концепцията за micro wedding носи със себе си една дълбока емоция и уважение към всеки гост в този специален ден. Вие направихте индивидуални и персонализирани изненади за вашите близки гости, сподели ни малко повече за вдъхновението и посланието.

Р: Когато поканите толкова малко гости на личния си празник, имате възможност да обърнете индивидуално внимание на всеки от тях. Имахме възможност да прекараме качествено време с близките си, да се погрижим за тях и техните нужди, да ги дарим с жестове и подаръци символизиращи признателност и обич. Нито една минута от сватбения ни ден не премина в хаос и безредие. Основната цел зад провеждането на сватбата ни по този начин беше именно да си дадем време – време за разговори, време за близост, време за съзерцание, време за споделеност. В крайна сметка, само то няма да се върне, а ние искахме да го задържим и да му се насладим максимално.

7. Разкажи ни малко повече за всички детайли, които желаеше и за които се бе погрижила с такова внимание. Като хора, ценители на изкуството вие направихте този ден наистина незабравим не само за вас, но и за вашите гости. Издай и вдъхнови нашите читатели с всички малки детайли, които всъщност рамкират съвършената картина.

Р: Символичните детайли са важна част от всяка сватба, но са особено забележими при събития с малко хора. В рамките на сватбения ден, гостите ни получиха различни печатни материали с информация както за историческото минало на галерията, така и за всеки етап от събитието. Осигурени бяха разнообразни удобства, както и музикален акомпанимент на пиано и цигулка по време на празничната вечеря. Всички получиха малки подаръци и бяха приканени да оставят своето лично послание към нас. Всичко което поднесохме на гостите беше в синхрон както с мястото, така и с нашите лични представи за естетика и стил.

8. Последната ми молба е за едно послание към нашите, защо е хубаво да вярваме в брака като символ на семейството.

Р: Избрахме темата за изобразителното изкуството като основен мотив на нашата сватба, не само защото сме негови ценители, а и защото процесът на създаване на художествено произведение е близък до този на изграждане на отношенията между двама души. Изисква време и усилия, търпи грешки и несгоди, понякога чака по-добри дни, друг път бърза за да не изгуби вдъхновение. Бракът е символ на отдаденост, но сам по себе си не може да донесе единство. Веднъж избрали се, двама души тръгват по път осеян с много неизвестни, но заедно, могат да ги преодолеят. Ние ценим брака си и се гордеем, че се решихме на тази стъпка. Да подариш повод за празник на себе си и близките си, никога не е безсмислено. Само така, даващи и получаващи любов, ще съумеем да запълним картината на съвместния си живот с радост. Не се колебайте да го направите : )

Локация: Vivacom Art Hall Oborishte 5

Декорация и украса: Wedding Agency Diamanti

Сватбен дизайн, подаръци и тематични елементи: N Boutique

Кетъринг, напитки и авторски коктейли: Euro catering

Сватбена торта и сладък бар: Gavrosh Gourmet

Сватбен DJ: Иван Бончев

Музиканти: Георги и Бисера

Фотограф: Борислав Данчов, Luminar photo and video events

Грим: Анастасия

Коса: Мария Медарска

Рокля: The Wedding Residence

Костюм: Rollmann

автор: Калина Николова

ИСПАНСКА ФИЕСТА – сватбеният ден на Диди и Дани в Мидалидаре

Цветна трилогия на радостта, яркостта и лудостта в една незабравима сватбена фиеста

Вдъхновени от харизмата и колорита на нашите младоженци, взехме решение да започнем една напълно нова и различна рубрика озаглавена “ПОВЕЛИТЕЛИТЕ НА ЛЮБОВТА“. Преди повече от 25 години създадохме сватбена агенция “Диаманти” с толкова заряд и вдъхновение, именно защото вярваме в силата на любовта. Всеки ден сме свидетели на какво е способна тя. Да създава устойчивост, да провокира влюбените да се изненадват всеки ден.

Днешната ни среща и интервю е с кръстниците на тази нова рубрика – Диди и Дани. Тя – клиничен психолог и психотерапевт, а той – финансов анализатор. Колоритни и смели млади хора, които ни впечатлиха със своята непринуденост, енергия и нестандартен поглед на приключението по встъпване на брак, избирайки да кажат “ДА” с една фамозна любовна фиеста.

1. Здравейте Диди и Дани, разкажете ни малко повече за себе си.

Здравей, Кали! За нас е удоволствие да разкажем за този специален момент и стъпало нагоре в избора ни да бъдем заедно семейство. Хващаш ни все още на тази вълна, случайно или не, днес имаме своята първа брачна месечинка. Това е толкова странно, защото ние нe отъждествяваме отношенията ни спрямо времето, което сме си дали, а спрямо моментите, които сме си създали. Защото и аз и Дани знаем, колко е ценно времето. А това всеки един от нас да избере да го прекара с другия, говори че се правим щастиви заедно или поне ни е приятно (смее се). Може би мисълта, че е минал месец си е чисто вълнение и радост, която все още ни държи в еуфория. Също както обратното броене преди нашия сватбен ден, така и отброяването на щастливото продължение. Сега се замисляме и смея да твърдя, че от тогава има нещо в нас, мисля че можем да го наречем “духовно сближаване”. Дори когато го казвам се чувствам някак възвишена. А вероятно и крачката към това да кажеш “ Да” сама по себе си води до тази величина на любовта между двамата души – заедно на върха.

Ще разбираме, откриваме и чувстваме! Не ли толкова вълнуващо?! След време ще се радваме отново да споделим за преживяното. Сигурно това е така, защото ние самите в отношенията си сме водени от нашите усещания вече шест години. Чувствата и вътрешното вълнение са нещо невероятно и наистина спират времето, защото рядко сме се замисляли над това, колко време е изминало. Но мога да разкажа за всяко наше пътуване. През погледа от нашия ъгъл,” това се случи преди…“ ще ме замисли над това, колко време сме заедно.

Обичаме да не живеем в спомените, а да ги създаваме. Но освен с брак, можем да се похвалим с нещо много по-значимо за нас. Това е нашият хладилник! Той е цяла галерия, в която се намират “ нашите съкровища”. Последната ни находка е билет от мач на FC Bayern München – Paris Saint- German. Първият мач в живота ми, беше страхотно преживяване за нас. Случи се на 14 февруари в Париж. Това беше моят коледен подарък. Какво по-хубаво от това има за една жена, да бъде там на този ден, а мъжът да види един от най-добрите мачове на шампионска лига. Разбира се, изненадите, които беше подготвил Дани в деня на любовта, ме направиха щастлива. Но и той не можеше да се оплаче. За мен това е любовта – да не се замисляш над въпроса “ Защо го правиш”, а просто “ Да искаш, човекът до теб да е щастлив”.

Така заедно създаваме всеобщи вълнения. А вълнува ли ни все още да създаваме щастие за другия – значи все още сме в онзи период на влюбване. Надявам се да сме успели да разкажем за себе си, без да говорим за това какви сме или кои сме. А в какво вярваме, какво ни събира “тук и сега” и какво искаме да оставим след себе си като послание. Иначе просто сме си Дани и Диди.

2. Как открихте сватбена агенция “Диаманти”?

Колко мога да говоря за това. Нямаш и представа. Но в този момент ще кажа само едно, че това е всеобщо ОТКРИТИЕ. Ние приемаме сватбеното тържество като нещо лично. За това имахме желание сватбата да бъде проявление на връзката ни – контрастно топла. Когато двойката иска да изрази своите чувства, а поводът за това е самата сватба. Само проникновен и вдъхновен от това, което създава – ЧОВЕК, е способен да я сътвори и предаде нататък без нищо да го спре, дори и времето. Така само в рамките на два месеца, “ Диаманти” пресъздадоха нас и нашето желание в сватбена концепция. А на Соня и трябваше една минута да помисли, дали да сътвори нашата идея, защото в този ден имаха няколко събития. Казвам минута, защото тя вече беше взела своето решение, но мислеше за екипа си, тъй като се притесняваше, че освен време и смели сърца, са необходими и дооста ръце, за да завържат на всяка клонка на огромно дърво шарена лента. Защото искахме нашият снимачен кът да бъде дърво, обсипано със спускащи се цветни ленти за фон. Малко след сватбата разбрах, че всяка лентичка е била връзвана на възел, защото е било важно да присъства всяка една, защото знаят колко е важно за мен, не лентичката, а да се вложи сърце и душата, защото това не е просто изпълнение, а това олицетворява смелостта и вярата в чувствата ни един към друг. Аз помагах в самия ден на целия екип, Дани се включваше в настаняванията на нашите гости. Всичко беше като една кауза, защото всеки даваше максимума да се случи, не просто, за да бъде, а за да е повече от всичко, защото всички искахме само едно – да направим сватбена концепция, която да разказва история. Но вече в историята не бяхме само аз и Дани, а всеки един решил да се включи, защото вижда в идеята ни смисъл, а за да се случи трябва, не какво да е, а достойно сърце и да мнооого старание, защото ръцете бяха по-малко, отколкото желанието. Беше просто върховно! Защото сватбата не е нищо сама по себе си – един ден! Наистина е един! И не е ден, а миг! Но това, което остава се помни вечно. А вечно, се помни всичко преживяно емоционално, за това не е достатъчно да се напълнят очите, а сърцето. Всеки един от нас, екипите и гостите ни в този ден 24.06.2023 г. чувстваше и преживяваше наравно. Всеки отпразнува нашето щастие и желание да бъдем официално семейство.

3. Избрахте една изключително различна и нетипична сватбена тема – издайте ни защо -“Испанска фиеста”?

Ние приемаме сватбата като възможност да създадем събитие, в което да отпразнуваме любовта ни. Не сме решавали дори. Ако питаш Дани, каква беше темата, ще каже, че нямахме тема. Беше това, което харесваме. Обсъждали сме само организацията. Знаехме, че поводът за това сме ние и темата е “Ние”. Решението ни за сватба не е нещо планувано, то беше следствие от предложението за брак. Решихме да отпразнуваме любовта ни с нашите близки и приятели. Но в същото време празникът да бъде повече от празник за нас. Той да бележи нов етап от нашия живот, да го наричаме съвместен освен като чувство и избор, но и в потвърждение пред всички и всичко. Някои биха попитали: “Защо ви е нужно потвърждение?” Ще отговоря, че не ни е нужно, така го усещаме, а усещанията ни почти винаги са били сходни. До момента никога не са ни подвели и смятаме да продължаваме да им се доверяваме, каквито и да са те. Така трябва да направи всеки, мисля че това е като да си кажем “ искам нещата да станат по естествен начин”. Много е лесно, просто трябва да бъдеш себе си, ние сме и изразихме нас чрез сватбата, така всеки от нашите гости чрез нея усети и преживя нашата любов. И всеки беше част от нея!

А темата на сватбата е такава, защото харесваме смели и ярки цветове, както и обичаме регетон. Имаме си любими песни – всеки обаче различна и си ги знаем. Аз като цяло обичам Испания и целия начин на живот там, харесва ми заряда, който носи и лекотата към това да чувстваш отговорност да подържаш само в едно – в това което те прави щастлив! Така знаеш, че свободно можеш да създаваш своето щастие, така може да го откриваш в много неща и когато от нещата стигнеш до някой, които е събирателно за всичко и в твоите очи той също вижда същото, което и ти е феноменално! Тези хора знаят как да бъдат щастливи, как да обичат, как да изразават емоцията си дори чрез танц! Мисля, че Испания събра нас. Тя е чувство, но може би това идва и от факта, че Дани е израстнал там и се връща в България, където се запознахме. Може би Испания е била тази, която е събрала две личности при мен в емоцията, при Дани в начина на живот. Сега разбирам, аз самата защо темата ни е била “ Испанска фиеста”. Благодаря ти за възможността, че с въпроса достигнах до ново съзерцание.

4. Как започна всичко?

Всичко започна с едно за мен велико предложение, толкова велико, колкото и безрасъдно. През декември в края на миналата година, бяхме на почивка в Доминикана. Не е било планувано – отново! Също като сватбата ( смее се).Малко по-рано през лятото на същата година, пътувайки към морето споделих на Дани, че много бих искала да отида на концерт на мой любим изпълнител. Отворих телефона да потърся възможности. Е, излязоха цяла поредица от дати. Търся разбира се първата – Билбао, Испания. Същите организатори на събитието имаха и друга дестинация – Доминикана, където концертите протичат по друг начин. Състоят се т.нар. испански фестове, в избрани за тази цел резорти. И целият престой е организиран спрямо феста. Изграждат се конструкции, платформи, декори, сцени, подгряващи изпълнители, всичко спрямо концепцията и сценария на tour show-то на изпълнителя, който се явяваше като кулминация. За съжаление малко преди събитието да се случи, разбрахме, че ще бъде отменено. Останахме само с едни самолетни билети, но да призная това, че нямаше да се състои ме направи много тъжна. Дани ме убеди да се възползваме все пак от самолетните си билети и да отидем. Избрахме си отново настаняване, осъзнавайки, че тази дестинация няма да ми даде възможността на бъда на концерт и Fest tour, а почивка. Беше ми трудно и не бях с добра нагласа за това място, колкото и странно да звучи. Но съм от хората, които избират своята дестинация за почивка, спрямо начина, по който си я представят, а не спрямо дестинацията. Не за всеки екзотичните острови са най-желаните предпочитания. И да отиваш с такава нагласа и нежелани, може да звучи за някои превзетост, но се чувствах зле от това, че изборът ми е отнет и просто трябва да се примиря с това, че отивам на почивка, а не на концерт. Ще помня, това преживяване на това място винаги! Влюбих се цели пет пъти! Първо – в хората там. Второ – в техните морални ценостти. Трето – щастието в очите на обичащия, танцуващия и сития. Четвърто – смирението и благодарността. Пето – годежния си пръстен!

Пет ми е любимото число и ще разкажа за него, разбира се това, че съвпада с предложението, си е чиста случайност.
Бързо преминавам през дните от почивката: Париж – винаги добра идея, освен, ако не е Световното първентсво по футбол и Мароко победят Испания. Тази ситуация признавам пред себе си като епично апокалиптично преживяване! Преминем през измъкване от решетките, заради краден автомобил по пътя ни към Санто Доминго. Спасителна акция на Ziplane след политане над джунгла, пресичане на Карибски реки и увисване над водопад по средата на една от най-дългите линии в Доминиканската република и на Карибите. По този начин стигаме до последния ден, в който сред редица отлагания на дайвинга, поради показатели, той се състоя. Никак не бях ентусизирана, дори помня как споделих, че ще се радвам да отидем и пак да се окаже, че условията са неблагоприятни. Е уви, не се получи! Започнахме с тренировка, не бяхме се гмуркали преди. Всичко беше забавно до момента, в който бях в детския басейн, мятайки ръце, че не мога да дишам по този начин. Дани почна да ме разубеждава, че е добре да не го правя, а бих могла само да остана в лодката. Толкова присърце взех това изказване, как той ще се гмурка, а аз ще гледам от лодката. Нямаше шанс, въпреки неуспешните ми серии, редица договорки, съботажи от страх, сметнах, че няма връщане назад. Взех решение от инат! Беше ми необходимо време да преусмисля целия си живот и направя равносметка какво съм научила и какво е важното в него, за да се настроя и с достойнство да приема своята съдба,че краят е настъпил. Впечатлена съм от волята си, тръгнах с мълчание през цялото време, готова да посрещна своята гибел. Инструкторите ми носиха дори бутилката. Та аз дори не бях способна да си нося бутилката, беше твърде тежко за мен. Сега се сещам, звучи забавно, но тогава беше сериозен катарзис за мен. Героичното ми мълчание продължи през цялото време докато навлизахме все по-навътре. С поредено на всяка вълна, придобивах все по-голяма смелост, че мога да променя развоя на събитията и няма начин да не мога да оцелея. Трябва да се опитам! Спряхме! Инструкторът по дайвинг сподели, че ще се спусне с Дани до долу да огледа и ще дойде за мен и ще бъде през цялото време. Дани също се притесняваше, че по негово желание, може да се случи нещо с мен, но дори не допусках, че причината би била съвсем различна. Изплуваха по едно време, говориха си на испански, попитах дали всичко е наред. Налягането беше огромно отдолу под водата ми каза Дани. Събрах воля в този момент и си казах, че ако не направя това, после е трудно и почти невъзможно да живея със себе си с идеята за пропусната възможност. Тогава си казах, че дори да скоча е по-добрият избор от следствието, ако не го направя. Приех достойно и казах “ Скачам”. Така до момента, в който вече бях под водата. Дани с табелка “¿Will you marry me?”, а нашият инстуктор вадещ под своята екипировка голяма табела “ Yees”. Другото се губи, освен тоталния шок от съчетанието на ужаса, вълнението и радостта, който се сведе до пълното ирационално мислете и към този момент смях. Вече над водата силните емоции ме завладяха и сълзите избиха в радостен плач, обаче не къде да е, а в маската. Имах нужда от време да осъзная, че трябва да я сваля. Беше ЕПИЧНО!

Връщането ни обратно с моторната лодка беше най-великият момент, в който развулнувана и под влияние на силните емоции, загубих своето пространствено ориентиране и в този момент, споделих на Дани, че след всичко не знам къде се намирам, той сподели същото. Развълнувана исках да утвърдя усещанията ни, в което го попитах, поради случката с предложението ли. В този момент той каза, не много ми е лошо… В този момент се сетих за неговия проблем от рязкото движение по вода – кинетозата т.нар морска болест. ВЕЛИКО! По-забавна случка за предложение не съм и чувала и не съм предполагала, че ще ми се случи, въпреки че все бях в “ готовност”. Винаги това ще остане незабравимо! Да не говоря за пръстена, който е пълно олицетворение на колието на Роуз от Титаник. Може би как би изглеждала историята на “Титаник” в сегашно време в предложение за брак! Малко след това, разговаряхме по темата за сватба. И двамата споделихме общата идея, че бихме се радвали да отпразнуваме нашата любов, с което да зарадваме нашите близки. Решението го взехме предвид емоцията, която ни държи и усетихме, че сега е момента след като това се е случило. Но опциите за сватбено събитие бяха само единични или неудобни. Със силното желание към сватбените събития през тази година, минахме през момент, в който от нас се изискваше да вземем решение от днес за днес. И го направихме, решихме да рискуваме, водени от приятните емоции и щасливи мигове един със друг. Най-важното с вярата, че каквото и да се случи, ние ще се справим, защото сме заедно. Но в същото време и нищо не беше по-важно, от това, да не забравяме и да се придържаме към схващанието, че ние сме СЪБИТИЕ.

Това, което определя, каква ще е не една сватба, зависи от това как млодоженците определят себе си. Може би след нас самите, най-важен бе нашият мини пудел Рио. За нас той е покровител на любовта и носеше халките ни. Рио ни даде много смисъл и дори ни срещна отново. Той е причината за осъзнаването и разбирането към това да бъдем смирени и търпеливи. Също така чрез изразяване на неговата любов и преданост ни дава пример всеки ден, колко е важно да показваме и изразяваме вътрешните си чувства, а не да очакваме да бъдем разбрани без обратната връзка.

6. Разкажете ни за посланието – “…цветна трилогия на радостта, яркостта и лудостта във вашата любовна фиеста”

Обичаме да се удивляваме, имаме специфичен и контрастен характер, но срещаме много често себе си в своето мислене и да понякога и то е крайно..Учим се, може би това ни държи винаги в движение един към друг. И да понякога завойте ни са остри, но до момента винаги сме се срещали отново на пътя.

7. Дияна, ти си психолог, сподели ни през своята професионална призма крачката от голямото “Да” до приключението щастлив семеен живот…

Като специалист бих могла да кажа, че бракът трябва да бъде избор, а не нужда. Това означава, че всеки е направил своя избор и в желаето си да бъде с този човек е съгласен официално да бъдат семейство. Бих искала да споделя нещо полезно, което често коментираме с моите пациенти и то е, че щастието е лична отговорност и задължение на личността. Не би било редно да държим друг под отговорност за нашето решение към избора на щастие. Ще се радвам да предам също едно послание на теб и всички останали:

Събуждайки се всяка сутрин, нека всеки един индивидуално да погледне другия и вътрешно да си зададе въпроса “ Днес бих ли направил този избор?” Ако отговорят с “Да”, те ще потвърдят своите чувства към партьора, но и своите собствени. Защото всеки един от нас е хубаво да си припомня, че е свободен да избира. Ако човек всеки ден е щастлив от своя избор, той ще се стреми да го съхранаван и винаги ще се движи в полза на себе си. А има ли движение партьорите винаги ще се стремят да спечетят вниманието на другия, за да могат да го очароват и всеки нов ден ще бъде тяхната първа среща.
Ако отговорът е “Не” – да говорят за това. Силата е в комуникацията – не трябва да се изгубват, а дори и в тъмното да следват гласовете си. Така се дава възможност да градят техните отношения. Да си благодарят често за времето, което отделят един на друг. В съвремието времето е най-ценното, а това човек да си даде повече време да съзерцае, води до богатво. Опознаваш себе си и спестяваш време, в което можеш да избираш щастие. Вървейки към своя край и по този повод Кали, бих искала да ти благодаря за времето, което отдели. Ще се радвам отново да имаме възможност да си поговорим по човешки.